При оборно отглеждане на кози /поради липса на паша/ дневно се осигурява по 7-8 кг окосена зелена трева /окосена от предното денонощие/. Допълнителна зелена храна е кръмното зеле, листата от зеле, кръмното и захарното цвекло, морковите, листата от салатата и целина и др., но те трябва да се дават пресни и не бива да са загнили или плесенясали. През зимния период зелената храна може да се замести с кръмно цвекло, тикви, картофи и др.
По време на паша козите се подхранват с концентриран фураж, количеството на който зависи от физиологичното състояние на козите /подрастващи, майки, дойни/ и от състоянието на пашата. Подходящи фуражи за козите през зимата са листниковите и сушените листа. Листниковият фураж /листниците/, получен от клоните на акацията, леската, върбата, бряста, липата, дъба ясена, крушата, тополата и др. е много важен и икономически груб фураж за козите. Приготвеният през юни и юли листников фураж е с най-висока хранителна стойност. Той се изсушава на сянка и ако се съхранява добре и не се навлажнява, той се приема с апетит от животните. Дневно може да се дава на една коза около 2 кг.
Като груб фураж се използват и изсушените листа от дървета, които са дори по-хранителни от листниковия фураж /листниците/. Установено е, че събраните и изсушени през септември дъбови листа по своята хранителност се доближава до ливадното сено, но за разлика от него съдържа повече танин.
На козите може да се дава за консумация друг груб фураж – царевичакът. Листата и по-нежните му части се приемат добре от козите, но когато е прибран на време и съхранен правилно. Царевичакът се нарязва на ситно /2-3 см/, попарва се с вряла вода подсолена и се смесва с трици или ярма. Друг източник на груб фураж са и отронените слънчогледови пити. По своята хранителност се доближават до ливадното сено и може да заменят близо 25 % от грубия фураж в дневната дажба на животните. За един нормален зимен сезон е необходим груб фураж за една коза майка е 320-330 кг, за козичка – 200 кг и за пръчле – 300 кг.
Храненето на козите не се отличава съществено от това на овцете, поради общите биологични особености на животните, това че те се отнасят към едно общо подсемейство. Козите имат възможност да преработват малко по-висок процент от целулозата -64%, съдържаща се в грубите фуражи, и от там да оползотворяват повече видове растения.
Храненето на козите майки преминава през същите периоди на развитие, както и овцете- първи и втори период на бременност, бозаен и доен период и период преди заплождане. През първият период на бременността в зависимост от времето и при благоприятна есен животните са на паша, но може да се добавя 200-300 г концентриран фураж в зависимост от качеството на пашата. През втория период на бременността нуждата на козите от енергия нараства и трябва да се спре и доенето на козите. Включват се фуражи с висока енергийна стойност-концентрираният фураж достига 300-400 г дневно, висококачествено сено 1-1,5 кг, листниковият фураж – 1 кг. От сочните фуражи може се дават картофи или цвекло-1 кг. В края на бременността сочните фуражи се изключват от дажбата, поне 10 дни преди раждането. Може да се дава минимално количество варено ленено семе, което улеснява раждането.
След яренето по време на лактацията рязко се увеличават нуждите от хранителни вещества, богати с протеини. В зависимост от дневната млечност -1,2,3 л и повече, се добавят различни видове фуражи. Така например при 1 л дневна млечност може да се дава: - 200-300 г. концентрират /пшеничен-трици, царевична или ечемична ярма/. При 2 л дневна млечност: - до 500г концентриран фураж. При 3-4 л концентрираният фураж може да достигне 600-700 г, а при 5 л – 1 кг. При 5 л и повече е добре към концентрата да се добави и до 200 г слънчогледов шорт. Примерна дажба при 4 л млечност включва следните съставки: - ливадно сено - 2 кг, - листников фураж - 1 кг, - цвекло или силаж - 2 кг, - пшенични трици - 0,3 кг, - ечемик /овес/ - 0,3 кг, - сол /каменна/ - на воля, - креда - 0,01 кг.
През лятото зелените треви за козите с млечност 4 л достигат 5 кг, като се добави 2 кг зелена люцерна. Концентрираният фураж е 1-1,1 кг, като се добавя и 250 г слънчогледов шорт. През време на заплождането и преди него, освен пашата се добавя от 300-500 г дневно концентрат или смеска. Храненето на новородените ярета е, че те трябва да забозаят коластра и този период е кратък 4-5 дни, а и след това основната храна е майчиното мляко. Това продължава около три седмици. След 15 ден ярета започват да се приучват да приемат сухи храни- концентриран фураж /стартерна смеска, пресято овесено брашно, трици и др./ и нежно люцерново и детелиново сено. Картофите, ечемичната или царевичната ярма се дава след 40-50 –ят ден. Вода за пиене се дава след втората седмица. Тя трябва да бъде чиста и затоплена за до 36-38 гр.С., кота се сменя няколко пъти през деня. До отбиването на яретата за разплод -2,5-3- месечна възраст, концентрираният фураж се увеличава до 300-400 г. Ярета се отбиват постепенно както агнетата към 10-12 ден. Отбитите ярета постепенно се приучават към пасищно отглеждане /разгледано при отглеждането на агнетата/.
Младите животни, достигнали жива маса 20-25 кг или 30 кг, имат веме по-големи изисквания към фуражите, когато концентратът е 250-400 г, сеното -0,8-1,3 кг, зелената паша – 2,5-3,5 кг дневно. Пръчовете трябва да бъдат в добро телесно състояние, не зависимо от това дали периодът е неслучен или случен. Лошото гледане на пръчовете трудно може да се възстановят за 20-30 дни преди размножителният период. За това не бива да се допуска отслабване през зимните и зимно-пролетните месеци. Зимната дажба е комбинация от сено, сочни и комбинирани фуражи. Сеното може да се дава до 1,2-1,7 кг, сочните фуражи /силажът или различните кореноплоди/- до 2-2,5 кг, а концентратът до 550-650 г дневно. През лятото зелените фуражи достигат дневно 5-6 кг, като допълнително се дава до 0,5-0,6 кг концентрирана смеска."
No comments:
Post a Comment