Признанията на един лекар-еретик - spiralata.net

Признанията на един лекар-еретик

Ето че получихте първия урок на медицинската ерес. Урок втори: щом лекарят поиска да направи с вас нещо, от което вие се боите и вие го попитате: „Защо?" много пъти, и лекарят, накрая, произнесе сакраменталното „Просто ми се доверете" — обърнете се и бягайте колкото е възможно по-далеч.

За съжаление, много малко хора постъпват така. Повечето се покоряват. Хората се поддават на своя страх, който ги въвлича в благоговеен трепет пред разиграващото се представление, пред загадъчния дух, криещ се зад маската на лекаря-магьосник, пред извършващото се тайнство на изцелението.

Но вие не трябва да позволявате на този знахар така да се отнася с вас. Вие можете да станете независими от Съвременната Медицина и това съвсем не значи, че ще рискувате своето здраве. Просто ще се излагате на по-малък риск, защото няма нищо по-опасно от това да се явите при лекаря, в клиниката, в болницата неподготвен.

...

Но самото съществуване на Съвременната Медицина зависи от вярата в нея. Същото виждаме и в другите религии. Църквата на Съвременната Медицина дотолкова зависи от вярата, че ако дори за един ден престанем да вярваме в нея, цялата система ще се разпадне. С какво друго може да обясним факта, че хората позволяват на Съвременната Медицина да прави с тях това, което прави, ако не с пълната забрана за съмнение? Нима хората биха позволявали да бъдат въвеждани в изкуствен сън и да ги режат на части в хода на процедура, за която те нямат ни най-малка представа, ако не вярваха? Нима хората биха гълтали хиляди тонове таблетки ежегодно, отново нямайки никакво понятие за действието на тези химически вещества върху организма, ако не вярваха?

...

Не ви съветвам да се явявате на профилактични прегледи, ако нищо не ви безпокои. Дори не винаги е полезно. Та нали целият процес на диагностика — от момента на вашето появяване в кабинета на лекаря до момента, когато излизате от него с рецепта или направление — не е нищо повече от ритуал, който рядко носи полза.

...

За да бъде демонстрирана съмнителната надеждност на ЕЕГ при измерване активността на мозъка, веднъж включили електроенцефалографа към манекен, чиято глава била напълнена с лимонено желе. Уредът обявил:"Жив!"

...

Количеството на заболяванията на щитовидната жлеза, много от кои­то злокачествени, е нараснало 1000 пъти при хора, подложени на рент­геново изследване на главата си, шията, горната част на гръдния кош преди 20-30 години. Ракът на щитовидната жлеза може да се развие дори след малка доза радиация — по-малка от тази, която се излъчва при об­зорна снимка на зъбите. Учени, изказвали се пред Конгреса на САЩ, подчертаха опасността от малките дози на радиация не само за самите облъчвани, но и за бъдещите поколения, в които може да се появят гене­тични увреждания. Те обявиха връзката на рентгена с развитието на та­кива заболявания като диабет, сърдечно-съдови заболявания, инсулт, по­вишено кръвно налягане, катаракта — накратко казано, с всички така на­речени болести на възрастта. Други изследвания установили връзка на радиацията с рака, с болестите на кръвта, тумори на централната нервна система.

...

Доколкото неточността на [лабораторните] изследванията е безмерно висока, на нас ни остава да гледаме на тях като на обреди за предсказване на съдбата, а на "аналитиците" — като на свещени оракули. Казано с други думи, ре­зултатите от изследванията зависят от каприза на божеството или от майсторството на култовия служител. Но дори ако боговете направят всичко, зависещо от тях и резултатите от вашите изследвания по чудесен начин се окажат правилни, съществува опасност погрешно заключение да направи вашият лекар.

...

Лабораторните тестове и диагностичното оборудване не биха били толкова опасни, ако лекарите престанеха да разчитат изключително на количествените методи на диагностиката. Доколкото цифрите и статис­тиката са станали молитвен език на Съвременната Медицина, количест­вената информация се смята за свещена, слово на Господа — в буквалния смисъл, последна дума на диагностиката. И каквито и да бяха средствата за измерванията (обикновени, като термометър, кантар, детско мерително шишенце, или сложни, като, например, рентген, електрокардиограф, електроенцефалограф, оборудване за лабораторна диагностика), хората са заслепени от тяхното сияние толкова, че вече не могат да се вслушват дори в собствения си здрав разум, подменяйки го със заключенията на лекарите — "ненадминати майстори на диагностиката", използващи в своята работа количествени, а не качествени методи....

Ето защо лекарят трябва да се интере­сува от качествените, а не количествените параметри — например, как се чувства детето, забелязва ли се нещо необичайно в неговото поведение. Да се доверяваш на цифрите, значи да придаваш мистично значение на целия лечебен процес. Доколкото измерването на температурата е прос­то безполезен ритуал, на въпроса на лекаря за температурата, майките трябва да отговарят: „Не знам, не съм я мерила" или "В къщи нямам термометър". Разбира се, след такъв отговор лекарят ще сметне майката за странна, не съвсем адекватна, може би дори психично болна; за да из­бегнете това, назовете първото число, което ви хрумне. Ако действител­но ви е необходимо да привлечете вниманието на лекаря, то изберете внушителното 40 градуса или нещо в същия правдоподобен дух. Ако ле­карят, идвайки у вас, установи, че температурата е нормална, точно 36,6°С, излъжете, без да ви мигне окото: "Но преди малко тя беше много по-висока!" Ако лекарят все пак не повярва, единственото, в което може да ви обвини, е че сте невнимателни. Вие дори може да му подскажете този вариант, възкликвайки: "О, навярно не съм видяла добре!" Сега, ко­гато преградата под форма на сакралните числа на термометъра е прео­доляна, вие може да преминете към по-важни въпроси.

...

Много голяма е вероятността лекарят да ви използва за свои собстве­ни цели. Затова всеки лекар, занимаващ се с научна или преподавателска дейност, трябва да се смята за потенциално опасен. Аз съм убеден, че ле­куващият лекар трябва да лекува. А изследванията и преподаването нека остави на тези, който се наричат изследователи или преподаватели. Ко­гато лекарят започне да се пробва в чужда роля, той трябва да бъде край­но внимателен. За пациента да не говорим.
Скритите подбуди, движещи лекаря, чиято жертва може да станете, наистина са зловещи. И най-опасен мотив се явява необходимостта ре­довно да се попълват редиците от пациенти....

Някога ежегодните медицински прегледи бяха препоръчвани на рис­кови групи като работници в промишлеността и проститутки. Сега мно­го лекари препоръчват всички да минават на медицински преглед поне веднъж в годината. Но за петдесет години редовни медицински прегледи не се появи нито едно най-малко доказателство, че хората, честно пре­минаващи тези прегледи, живеят по-дълго или че те са по-здрави от дру­гите, които въобще избягват лекарите. Дори бих казал, че последните живеят по-благополучно, избягвайки сигурния риск от медицинска наме­са.

Вашата съдба в буквалния смисъл е в ръцете на лекаря. Самият факт на появяването ви в неговия кабинет означава преди всичко, че вие не разбирате как се чувствате или какво става с вас. И че не сте против лека­рят да реши това вместо вас. И така, вие сте готови да пожертвате скъпо­ценната си свобода — своята самоидентификация. Ако лекарят казва, че сте болни, значи сте болни. Ако казва, че сте здрави, значи сте здрави. Лекарят сам установява границите на нормално и ненормално, добро и лошо.

Не си струва да се доверявате на мнението на лекаря. Много от лекари­те не са в състояние да виждат здравето, просто защото те са изучавали не здравето, а болестите. Защото в очите им се набиват признаците на болестта, но не и признаците на здравето. И още — защото те нямат представа от относителната стойност на признаците на едното или дру­гото в даден човек; те винаги са по-склонни да ви обявят за болен, откол­кото за здрав....

Вие трябва да отчитате личния интерес на лекаря — и да се страхувате от него. Лекарите почти винаги са удостоявани с по-голямо възнаграж­дение и признание за намеса, отколкото за ненамеса. Тях ги учат, че е по-добре да се намесят и да направят нещо, отколкото просто да наблю­дават, изчакват, да се надяват, че пациентът ще се справи сам (ако го нап­равят, пациентът ще отиде при друг лекар).

...

Ще ви се наложи да изучите още много други подходи и стратегии на поведение, ако искате да се защитите от опасностите на диагностичните процедури. Разбира се, в критично положение — в случай на злополука, нараняване, остър апендицит — вие няма да имате избор. Но такива ситу­ации са едва 5% от случаите на търсене на медицинска помощ. Въобще няма защо да ходите на лекар, ако нямате никакви симптоми. А ако имате такива, ако действително сте болни, то преди всичко се постарайте да разберете повече за вашия проблем, отколкото знае лекарят. Трябва да изучите вашата болест и в това няма нищо сложно. Може да вземете съ­щите учебници, по които е учил лекарят; той най-вероятно е забравил по-голяма част от това, което е написано в тях. Съществува и научно­популярна литература почти за всяка болест, с която вие може да се сблъскате. Смисълът е в това да разберете за своята болест колкото може повече, за да имате равна, а може би и по-добра база знания от лекаря.

Ако ви е дадено направление за изследване, разузнайте какво трябва да покаже то. Попитайте лекаря какво иска да разкрие с помощта на това изследване. Лекарят няма да ви каже за това, но ако проведете собствено разследване, вие ще откриете, че такива обикновени изследвания като анализ на кръвта, анализ на урината, туберкулинова проба и рентген на гръдния кош са толкова противоречиви и толкова сложни за интерпре­тиране, че ползата от тях е много малка.

Също така ще ви се наложи да намерите лаборатория, която прави изследвания с голяма точност. Ако в лабораторията не ви кажат какъв е техният процент на грешни анализи, зачеркнете я от списъка. Ако в ла­бораторията се хвалят с идеална или почти идеална точност — отнесете се към това с подозрение. Но продължавайте да задавате въпроси. Откъ­де знаят, че резултатите са толкова точни? Имат ли те сертификат за ка­чество? Кой го е издал? Възможно е никога да не намерите лаборатория, която да отговори на всички въпроси удовлетворително. А ако все пак намерите, искайте от лекаря направление за тази лаборатория. Вероятно ще ви бъде трудно да получите това, защото много лекари са обвързани финансово с определени лаборатории. Настоявайте. Ако лекарят прави всички изследвания сам, задавайте му същите въпроси, които бихте зада­ли в лабораторията. В края на краищата, ако от резултатите на лабора­торните тестове зависи сериозен курс на лечение, повторете всички изс­ледвания. Повторете ги, дори ако ви задължат да направите това в същата тази лаборатория.

Най-важният начин, по който можете да обърнете процедурата на ди­агностика в своя полза е да задавате въпроси на лекаря. В някои случаи — и това ще бъде рядко изключение — той ще ви отговори. Най-вероятно, ще изрази неудоволствие. Все едно, продължавайте да питате — толкова по-бързо ще ви изгонят от кабинета. По поведението на лекаря няма да ви е трудно да си съставите мнение за него като за човек и специалист.

Въпросите ще могат да ви защитят и от рентгена. Разбира, се най-добрата защита от рентгена е неговата липса. Направление за рентген на млечните жлези на жени до 50 години, жени без оплаквания в семейната анамнеза, не се оправдава с необходимостта да се открие рак на гърдата.

...

За да избегнете рентгена, може да използвате различни методи: от то­ва да се правите на глупак - "Наистина ли ми е нужен този рентген, док?" - до хитрости и убеждаване. Понякога това помага, но вие трябва да сте готови за директно предизвикателство и конфронтация. Понякога лекарят просто ви слага на количката и ви води към рентгена. Това е ти­пична груба проява, чрез която напълно дееспособни хора биват унижа­вани, потъпкват тяхното достойнство, обезличават ги и ги превръщат в смирени и управляеми пациенти. Ако нещо подобно някога направят с вас, скачайте от количката и стъпвайте на крака. Тренирайте в себе си отговорността за своето здраве.

...

За да се защитите напълно от лекаря, трябва да се научите да го лъже­те. Това не е толкова странна стъпка. Успешно да се противопоставите на професионалната бюрокрация е невъзможно, ако не се научите да я мамите. Не случайно ние се учим да лъжем учителите на твърде крехка възраст, защото се досещаме, че задачата на училището е не образовани­ето, а издаването на атестат. А това, което действително ни е необходимо в живота, ние овладяваме извън училищните стаи. Аз съветвам студентите-медици да научат изкуството на лицемерието и двуличието, както ня­кога негрите от американския юг се научили на изкуството да се прест­руват. Лицемерието се превърна в изкуство - да изглеждаш трудолюбив и послушен, независимо какъв си в действителност.

... Трудно е да се очаква, че жената по време на раждането ще има сили да контролира действията на лекаря. Все едно, той ще направи това, кое­то смята за нужно. Ето защо е важно да се наруши обичайният ход на нещата и да получите от лекаря желаното по-рано, преди ситуацията да е станала критична. След като сте му задали своите въпроси, съвсем не е задължително да вярвате на всяка негова дума. Напротив, проверявайте всичко, в което той ви убеждава. Вие трябва да четете и да знаете за своя проблем повече, отколкото самият лекар.

...

Ако ви предстои да вземете решение относно някаква медицинска процедура — търсете човека, на чиято мъдрост разчитате и се съветвайте с него. Някога в далечното минало лекарите били културни и образовани хора. Те разбирали от литература и изкуство и били белязани с печата на далновидността и благоразумието. Сега това не е така. Сега вие трябва да търсите съвет от хора, имащи същия опит, който и вие, същите симпто­ми и същите заболявания. Обсъдете своя проблем (каквото и да говори вашият лекар и както и да оценявате ситуацията самите вие) с приятели, със съседи, със семейството си. Разберете какво мислят техните лекари по подобни проблеми.

... веднага щом забележите появата на симптоми, посъветвайте се с приятели, с близ­ки, и с други хора, които добре познавате и на които се доверявате.

И навярно ще откриете, че спокойно може да минете и без лекар.
И навярно ще откриете, че спокойно може да минете и без лекар.