https://www.spisanie8.bg/%D0%B7%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5/2019/1118/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%80-%D1%8F%D0%BD%D0%B0%D0%BA%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%BE%D0%B2-%D0%B7%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B0-%D1%87%D0%BE%D1%80%D0%B1%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B2-%D1%80%D0%B0%D0%BA.html
ЗдравеНайден Колчев / 18 ноември 2019
Професор Янаки Караджов: Зелева чорба против рак
Десетки са се излекували с рецептата, която ни завеща един истински човеколюбец

снимки: Добрин Кашавелов
Статията е публикувана в брой 3/2019 на Списание 8
Професор Янаки Караджов:
Зелева чорба против рак
Професор Янаки Караджов е достолепен мъж на достолепна възраст, но тя не си личи по никакъв начин. По време на целия ни разговор той е усмихнат и демонстрира онова тънко чувство за хумор (въпреки сериозните теми), присъщо на хората, които са преживели много и които с годините са придобили силата да се присмиват дори на смъртта…

Професор Янаки Караджов е роден през 1935 г. Доктор по биология, специализирал е в БАН и в научни институти в Москва, Белград, Будапеща, Берлин, Варшава, Лион и др. Работил е във ВВМИ - София, ВИЗВМ - Стара Загора, НБУ и др. 40 години преподава в Тракийския университет, НБУ и Лесотехническия университет. Има над 200 научни труда, множество монографии и над 800 статии по пчеларство и апитерапия.
„През 1995 г. ми поставиха диагноза рак – проф. Караджов е разказвал историята сигурно стотици пъти, но това не му пречи винаги да се вълнува при спомена за този така важен момент от своя живот. – Тогава получих преплитане на червата, операцията мина добре, но се оказа, че имам един полип и раково изменени клетки. Естествено, веднага искаха да ме пратят на химиотерапия.“
„Една доцентка ми каза, че се самоубивам“
Често само мисълта за рак, както и за лечението чрез химиотерапия ни карат да настръхнем от искрен и неподправен ужас. Ами ако се случи на мен?! През последните години много учени отхвърлят химиотерапията, посочвайки, че тя не винаги лекува рака, а понякога помага за леталния изход, разрушавайки органите и имунитета ни. Какви ли сили все пак трябва да намери човек с такава диагноза (пък било то и в ранен стадий) да отхвърли стандартното медицинско лечение и да започне да се уповава на природни средства и не на последно място – на себе си? За целта се изисква смелост, но и знания, каквито не липсват на проф. Караджов.
„Да, аз съм микробиолог, имам познания и знам, че химиотерапията уврежда имунитета. Но мое дълбоко убеждение е, че ракът представлява хронична вирусна инфекция. А и при мен той наистина бе в много ранна фаза.“ Скоро проф. Караджов взема едно от най-съдбоносните решения в живота си, което се оказва най-правилното. „Отказах химиотерапията и реших сам да си направя лекарство. Тогава една доцентка ми каза, че се самоубивам.“
„Важното е да се измести лошото“
„Мдаам, тогава направих този препарат – тук проф. Караджов спира за повече от минута иначе плавния си до момента разказ. Вълнението е силно, въпреки че от онези съдбоносни дни са минали повече от 20 години. След паузата той продължава като учен, който успява да скрие своите емоции зад студените факти. – Аз съм микробиолог, работил съм с всички видове микроби, доста много с лактобацилите. Реших да комбинирам тяхното действие с един от нашите зеленчуци, същевременно и билка – зелето. Мен ме интересуваше обаче зелевият сок, за да включа млечнокиселата ферментация. Тогава прибавих и други съставки.“ Една от тях е хрянът. „Известно е, че раковите клетки се унищожават от лютивите вещества, това са капсаицините – разяснява професорът. – Има ги в лютивите чушки, в пресния чесън и в хряна.“
След забъркването на тази кисела и леко пикантна смес идва и моментът на истината. Както всеки учен първопроходец и героят на нашия разказ изпробва лекарството първо върху себе си… 23 години по-късно проф. Караджов е в чудесна форма и излекуван. „О, не! – възкликва той. – Вижте сега, никой никога не е излекуван от рак. Въпросът е да се измести лошото. В медицината има норма – ако болният е лекуван и остане жив и здрав пет години, това се счита за голямо постижение.“
„Защо този дядка е толкова щедър?“
Постижението на професора е наистина повече от огромно, но това не е всичко. Той не се задоволява единствено с това да спаси себе си, а започва да раздава своето „лекарство“ на нуждаещите се. Така с годините придобива известност, и то само от уста на уста.
„Започнах да раздавам своя лек. Държа телефона си денонощно включен, винаги съм готов да давам информация. За тези години от мен са взели повече от 1000 души. Все още идват, търсят ме, някои употребяват продължително. Това показва, че са имали полза.“ Това звучи като „прекалено хубаво, за да е истина“.
Повечето хора, особено скептиците, са свикнали да виждат във всичко уловка или допълнителна цена, която трябва да се плати. „О, знам, какво си мислите! – възкликва професор Караджов и се усмихва. – Откъде накъде този дядка е толкова щедър? Раздава той идеи и лекарства на всички...“
В днешния увълчен свят филантропията се поставя под съмнение и често забравяме, че най-висшето Добро е имащите да помагат на нямащите и особено на болните. В същия този свят се смята и за грях да признаеш това, че си от аристократичен произход или просто богат. Професор Караджов няма скрупули в това отношение. „Вижте сега, аз съм богат човек. Аз съм цинцарин, наследник на истинските македонци, потомците на римските войници и местните девойки. Ние сме благородни хора, желани за сътрудници и благородни начинания, за съсобственици и експлоатиращи дадени идеи. Няма да злоупотребим с доверие, правим така, че след нас да останат истински и непреходни неща.“
„Не искам да съм последна инстанция“
Когато става въпрос за злоупотребата с доверие, няма как да не се сетим за стотиците лъжелечители, провъзгласили се за месии, които експлоатират най-големите страхове у хората за собствена изгода. Освен това, що се касае именно до рака, знаем за много „традиционни“ или „забравени от векове“ методи. И тук възникват някои основни въпроси като например защо човек трябва да се довери на тези рецепти и да ги предпочете пред химио- и лъчетерапията например. На професор Караджов така или иначе винаги се е налагало да се бори с недоверието, така че реагира спокойно и на тази лека провокация. „Вижте сега, не можем да намерим идеалното решение още в началото! Препоръчвам на хората да опитат каквото им дойде на ума, как-вито и да е различни средства. Растения, корени, напоследък например нашумяха токсините на синия скорпион в Куба и много други...“
В началото на разговора ни разбрахме, че професор Караджов се е излекувал от много ранна форма на рак. Неизбежно възниква още един въпрос – дали неговото магическо лекарство би подействало и на хора, чието заболяване е в по-късен стадий. Въпреки своето, поне според външните наблюдатели, едва ли не чародейно излекуване, проф. Караджов остава здраво стъпил на земята. „Решил съм да не го давам на хора в напреднала фаза. Защото в такъв случай се явявам последна инстанция, едва ли не лъжец. Не искам да съм такъв. Даже дълго време не го предлагах, но се случи така, че мои приятели и познати се разболяха. Откриха им рак в по-късен стадий, на тях нямаше как да им откажа – и на някои наистина подейства.“
„Никога не унивайте!“
За да е успешна борбата с онкологичните заболявания, е важ-но хората да не униват, смята още проф. Караджов. „Болните от рак са склонни да си казват: „Е, дотук бях…“. Това е грешно! Те трябва да поддържат духа си жив, да имат социални контакти. Ето например японците, които имат много ракови заболявания заради атомните бомби, развиват специална програма за раково болните – записват ги в хорове, на танци, спорт, само и само да не допуснат изолацията им от обществото.“
Накрая на разговора ни следва неизбежният въпрос кое е това нещо, което наистина трябва да избягваме и което ракът „обича“. Защото като че ли всички сме леко уморени от шума около нас за правилното и полезно хранене, за вредите от консервантите и т.н. Кой е най-големият приятел на рака? „О, ако трябва да посоча един такъв, няма да ви изненадам! – възкликва той. – Ракът обича тютюнопушенето! Трябва да сме умерени и с алкохола…“ След кратка пауза добавя: „Е, това не означава, че не трябва никога да употребяваме. Ето – усмихва се той и пълни чашите. – Една чаша червено вино действа много добре.“
Зеле за здраве
С поред проф. Янаки Караджов зелето носи многостранни ползи.
„Зелето има 5000-годишна история, ползвано е за лечение още в Египет. Заедно със зелевия сок е един от най-важните източници за нас на витамин C, съдържа повече от портокалите например. Какво лекува? Безсъние, болести на щитовидната жлеза, ставни заболявания, засилва имунитета. Още древните елини са лекували рани с кисело зеле. В него има каротин. Всеки ден на гладно 50 грама зелев и 50 грама морковен сок влияят много добре на организма. Освен това действа като метла на стомаха, изчиства червата. Зелето съдържа и витамин U (от Ulcus – язва), то е противоязвено вещество и заздравява цялата храносмилателна система. Богато е и на витамин B6, който повдига настроението.“
Микробът на Господ
Проф. Янаки Караджов не пази в тайна лечебната рецепта за кисело зеле. Ето подробното й описание, дадено от самия него:
Ние сме една от богопомазаните територии (такива има отчасти само в Сърбия и Гърция), в които Господ е хвърлил един микроб. Казва се лактобацилус плантарум и е разпространен предимно в райони, където се консумира и преработва много мляко. Намира се в самите растения и е причина за ферментацията на туршиите и киселото зеле. Българите отдавна правим кисело зеле, но аз използвам една важна хитрина. Допреди моята рецепта концентрацията на сол бе от 2 до 5 на сто. Значи в един бидон от 100 л слагаш 2 до 5 кг сол. Аз обаче намалих това количество на 0,9% и конкретизирах, че солта трябва да е морска. Употребата на повече сол потиска сърдечната дейност, увеличава кръвното налягане.
ОСНОВНАТА МИ РЕЦЕПТА СЕ СЪСТОИ В СЛЕДНОТО:
Цепите кочана на зелката и в разреза поставяте 1 супена лъжица морска сол. После поставяте зелката с кочана нагоре в бидона. Както казах, общото количество сол за целия бидон трябва да бъде около 0,9 кг. После поставяте няколко ябълки, 2 лимона, 1 кочан царевица. Добавяте и 500 г хрян.
През последните години обаче прибавям и прополис, пчелен клей за имунитета. После, без да подозирам в началото, се установи, че той не само подсилва имунитета, но и потиска раковите клетки. Напоследък слагам червено цвекло – има много силен антираков ефект. Прибавям алое вера, билката котешки нокът, джинджифил, манов мед, годжи бери. С течение на времето обогатявам формулата, защото знаете, че всички вируси рано или късно стават резистентни срещу лекарствата, които постоянно използвате срещу тях.
ЗдравеНайден Колчев / 18 ноември 2019
Професор Янаки Караджов: Зелева чорба против рак
Десетки са се излекували с рецептата, която ни завеща един истински човеколюбец

снимки: Добрин Кашавелов
Статията е публикувана в брой 3/2019 на Списание 8
Професор Янаки Караджов:
Зелева чорба против рак
Професор Янаки Караджов е достолепен мъж на достолепна възраст, но тя не си личи по никакъв начин. По време на целия ни разговор той е усмихнат и демонстрира онова тънко чувство за хумор (въпреки сериозните теми), присъщо на хората, които са преживели много и които с годините са придобили силата да се присмиват дори на смъртта…

Професор Янаки Караджов е роден през 1935 г. Доктор по биология, специализирал е в БАН и в научни институти в Москва, Белград, Будапеща, Берлин, Варшава, Лион и др. Работил е във ВВМИ - София, ВИЗВМ - Стара Загора, НБУ и др. 40 години преподава в Тракийския университет, НБУ и Лесотехническия университет. Има над 200 научни труда, множество монографии и над 800 статии по пчеларство и апитерапия.
„През 1995 г. ми поставиха диагноза рак – проф. Караджов е разказвал историята сигурно стотици пъти, но това не му пречи винаги да се вълнува при спомена за този така важен момент от своя живот. – Тогава получих преплитане на червата, операцията мина добре, но се оказа, че имам един полип и раково изменени клетки. Естествено, веднага искаха да ме пратят на химиотерапия.“
„Една доцентка ми каза, че се самоубивам“
Често само мисълта за рак, както и за лечението чрез химиотерапия ни карат да настръхнем от искрен и неподправен ужас. Ами ако се случи на мен?! През последните години много учени отхвърлят химиотерапията, посочвайки, че тя не винаги лекува рака, а понякога помага за леталния изход, разрушавайки органите и имунитета ни. Какви ли сили все пак трябва да намери човек с такава диагноза (пък било то и в ранен стадий) да отхвърли стандартното медицинско лечение и да започне да се уповава на природни средства и не на последно място – на себе си? За целта се изисква смелост, но и знания, каквито не липсват на проф. Караджов.
„Да, аз съм микробиолог, имам познания и знам, че химиотерапията уврежда имунитета. Но мое дълбоко убеждение е, че ракът представлява хронична вирусна инфекция. А и при мен той наистина бе в много ранна фаза.“ Скоро проф. Караджов взема едно от най-съдбоносните решения в живота си, което се оказва най-правилното. „Отказах химиотерапията и реших сам да си направя лекарство. Тогава една доцентка ми каза, че се самоубивам.“
„Важното е да се измести лошото“
„Мдаам, тогава направих този препарат – тук проф. Караджов спира за повече от минута иначе плавния си до момента разказ. Вълнението е силно, въпреки че от онези съдбоносни дни са минали повече от 20 години. След паузата той продължава като учен, който успява да скрие своите емоции зад студените факти. – Аз съм микробиолог, работил съм с всички видове микроби, доста много с лактобацилите. Реших да комбинирам тяхното действие с един от нашите зеленчуци, същевременно и билка – зелето. Мен ме интересуваше обаче зелевият сок, за да включа млечнокиселата ферментация. Тогава прибавих и други съставки.“ Една от тях е хрянът. „Известно е, че раковите клетки се унищожават от лютивите вещества, това са капсаицините – разяснява професорът. – Има ги в лютивите чушки, в пресния чесън и в хряна.“
След забъркването на тази кисела и леко пикантна смес идва и моментът на истината. Както всеки учен първопроходец и героят на нашия разказ изпробва лекарството първо върху себе си… 23 години по-късно проф. Караджов е в чудесна форма и излекуван. „О, не! – възкликва той. – Вижте сега, никой никога не е излекуван от рак. Въпросът е да се измести лошото. В медицината има норма – ако болният е лекуван и остане жив и здрав пет години, това се счита за голямо постижение.“
„Защо този дядка е толкова щедър?“
Постижението на професора е наистина повече от огромно, но това не е всичко. Той не се задоволява единствено с това да спаси себе си, а започва да раздава своето „лекарство“ на нуждаещите се. Така с годините придобива известност, и то само от уста на уста.
„Започнах да раздавам своя лек. Държа телефона си денонощно включен, винаги съм готов да давам информация. За тези години от мен са взели повече от 1000 души. Все още идват, търсят ме, някои употребяват продължително. Това показва, че са имали полза.“ Това звучи като „прекалено хубаво, за да е истина“.
Повечето хора, особено скептиците, са свикнали да виждат във всичко уловка или допълнителна цена, която трябва да се плати. „О, знам, какво си мислите! – възкликва професор Караджов и се усмихва. – Откъде накъде този дядка е толкова щедър? Раздава той идеи и лекарства на всички...“
В днешния увълчен свят филантропията се поставя под съмнение и често забравяме, че най-висшето Добро е имащите да помагат на нямащите и особено на болните. В същия този свят се смята и за грях да признаеш това, че си от аристократичен произход или просто богат. Професор Караджов няма скрупули в това отношение. „Вижте сега, аз съм богат човек. Аз съм цинцарин, наследник на истинските македонци, потомците на римските войници и местните девойки. Ние сме благородни хора, желани за сътрудници и благородни начинания, за съсобственици и експлоатиращи дадени идеи. Няма да злоупотребим с доверие, правим така, че след нас да останат истински и непреходни неща.“
„Не искам да съм последна инстанция“
Когато става въпрос за злоупотребата с доверие, няма как да не се сетим за стотиците лъжелечители, провъзгласили се за месии, които експлоатират най-големите страхове у хората за собствена изгода. Освен това, що се касае именно до рака, знаем за много „традиционни“ или „забравени от векове“ методи. И тук възникват някои основни въпроси като например защо човек трябва да се довери на тези рецепти и да ги предпочете пред химио- и лъчетерапията например. На професор Караджов така или иначе винаги се е налагало да се бори с недоверието, така че реагира спокойно и на тази лека провокация. „Вижте сега, не можем да намерим идеалното решение още в началото! Препоръчвам на хората да опитат каквото им дойде на ума, как-вито и да е различни средства. Растения, корени, напоследък например нашумяха токсините на синия скорпион в Куба и много други...“
В началото на разговора ни разбрахме, че професор Караджов се е излекувал от много ранна форма на рак. Неизбежно възниква още един въпрос – дали неговото магическо лекарство би подействало и на хора, чието заболяване е в по-късен стадий. Въпреки своето, поне според външните наблюдатели, едва ли не чародейно излекуване, проф. Караджов остава здраво стъпил на земята. „Решил съм да не го давам на хора в напреднала фаза. Защото в такъв случай се явявам последна инстанция, едва ли не лъжец. Не искам да съм такъв. Даже дълго време не го предлагах, но се случи така, че мои приятели и познати се разболяха. Откриха им рак в по-късен стадий, на тях нямаше как да им откажа – и на някои наистина подейства.“
„Никога не унивайте!“
За да е успешна борбата с онкологичните заболявания, е важ-но хората да не униват, смята още проф. Караджов. „Болните от рак са склонни да си казват: „Е, дотук бях…“. Това е грешно! Те трябва да поддържат духа си жив, да имат социални контакти. Ето например японците, които имат много ракови заболявания заради атомните бомби, развиват специална програма за раково болните – записват ги в хорове, на танци, спорт, само и само да не допуснат изолацията им от обществото.“
Накрая на разговора ни следва неизбежният въпрос кое е това нещо, което наистина трябва да избягваме и което ракът „обича“. Защото като че ли всички сме леко уморени от шума около нас за правилното и полезно хранене, за вредите от консервантите и т.н. Кой е най-големият приятел на рака? „О, ако трябва да посоча един такъв, няма да ви изненадам! – възкликва той. – Ракът обича тютюнопушенето! Трябва да сме умерени и с алкохола…“ След кратка пауза добавя: „Е, това не означава, че не трябва никога да употребяваме. Ето – усмихва се той и пълни чашите. – Една чаша червено вино действа много добре.“
Зеле за здраве
С поред проф. Янаки Караджов зелето носи многостранни ползи.
„Зелето има 5000-годишна история, ползвано е за лечение още в Египет. Заедно със зелевия сок е един от най-важните източници за нас на витамин C, съдържа повече от портокалите например. Какво лекува? Безсъние, болести на щитовидната жлеза, ставни заболявания, засилва имунитета. Още древните елини са лекували рани с кисело зеле. В него има каротин. Всеки ден на гладно 50 грама зелев и 50 грама морковен сок влияят много добре на организма. Освен това действа като метла на стомаха, изчиства червата. Зелето съдържа и витамин U (от Ulcus – язва), то е противоязвено вещество и заздравява цялата храносмилателна система. Богато е и на витамин B6, който повдига настроението.“
Микробът на Господ
Проф. Янаки Караджов не пази в тайна лечебната рецепта за кисело зеле. Ето подробното й описание, дадено от самия него:
Ние сме една от богопомазаните територии (такива има отчасти само в Сърбия и Гърция), в които Господ е хвърлил един микроб. Казва се лактобацилус плантарум и е разпространен предимно в райони, където се консумира и преработва много мляко. Намира се в самите растения и е причина за ферментацията на туршиите и киселото зеле. Българите отдавна правим кисело зеле, но аз използвам една важна хитрина. Допреди моята рецепта концентрацията на сол бе от 2 до 5 на сто. Значи в един бидон от 100 л слагаш 2 до 5 кг сол. Аз обаче намалих това количество на 0,9% и конкретизирах, че солта трябва да е морска. Употребата на повече сол потиска сърдечната дейност, увеличава кръвното налягане.
ОСНОВНАТА МИ РЕЦЕПТА СЕ СЪСТОИ В СЛЕДНОТО:
Цепите кочана на зелката и в разреза поставяте 1 супена лъжица морска сол. После поставяте зелката с кочана нагоре в бидона. Както казах, общото количество сол за целия бидон трябва да бъде около 0,9 кг. После поставяте няколко ябълки, 2 лимона, 1 кочан царевица. Добавяте и 500 г хрян.
През последните години обаче прибавям и прополис, пчелен клей за имунитета. После, без да подозирам в началото, се установи, че той не само подсилва имунитета, но и потиска раковите клетки. Напоследък слагам червено цвекло – има много силен антираков ефект. Прибавям алое вера, билката котешки нокът, джинджифил, манов мед, годжи бери. С течение на времето обогатявам формулата, защото знаете, че всички вируси рано или късно стават резистентни срещу лекарствата, които постоянно използвате срещу тях.
No comments:
Post a Comment