Преди време видях една пубкикация на един пич, който си отглежда кладница в едни баки от сирене и момчето беше пуснало сайта, от който си е купил мицела. Викам си - то лесна работа това с гъбите. Поръчах си мицел, нося го на баща ми на вилата и му викам "Гъби ще гледаме, да знаеш" Само това ми липсваше - прочетох по изражението му...:) "А ся де, на какво?" - пита ме той - на дървени трупи - казвам аз. Сега ще пробием, пък ще заложим, пък те ще поникнат..
Добре каза, ама ще дойдеш ти да си ги направиш.... от мене дрелката... :) Да ама ми се случи, близките дни да нямам никакво време. И те чели и чели с негов приятел - как се отглежда Гъба Кладница. И да не отиде мицела зян - отишли до едно Айтоско село, взели слама - пшенична, варили 2 часа в един казан, пък се оцеждала колко часа... Натъкмили тубите с изрязано дъно и пробити дупки и ги напълнили...Било най-добрата технология това.
Технологът от сайта ми каза - чакайте гъби минимум след 3-4 месеца (за трупите говорим).
Звъни ми баща ми вчера и ми вика: " Тея гъби поникнаха, какво ще ги правим...😳 Няма и месец...
Не се хваля, мили хора, просто искам да Ви кажа, че когато нещо го правиш с желание, с любов, когато се грижиш за него - да му е добре, да му е топло, да е на слънце, да му говориш....Да го обичаш - то ти се отблагодарява!
Аз лично не очаквах и се изумих.
Отивам да ги видя - а той ми казва - "Да не си мислиш, че е толкова лесно - искат два пъти поливане на ден, въртене към светлината, ама да ти одисам на акъла..." 😀 Но той е от хората, които правят нещата тертиплийската. И съм му благодарна за това! И гъби не яде и не харесва, ама какво ли си вика - поне по-малко да обикаля по горите - щото някой път - 2 часа - за 5 гъби. Това всички го знаем... :)
No comments:
Post a Comment