20.8.20

FB We need to redesign the gardening and farming system is because the standard Western approach just does NOT WORK to meet real people’s real needs in the real world

https://www.facebook.com/groups/permacultureglobal/permalink/3341113852606642/?__tn__=K-R


FB We need to redesign the gardening and farming system is because the standard Western approach just does NOT WORK to meet real people’s real needs in the real world

"I’M TIRED of arguing about RACE AND COLONIALISM AND POLITICS that have NOTHING to do with Permaculture! Let’s ARGUE about GARDENING TECHNIQUES for a change instead!

The reason we need to redesign the gardening and farming system is because the standard Western approach just does NOT WORK to meet real people’s real needs in the real world! Using the standard approach you spend $1000/season, and hundreds of labor hours to grow $300 of produce!

And in a way that uses more materials and is worse for nature than shopping at a grocery store, which doesn’t make sense!

That’s because this system historically evolved out of colonial agriculture that relied on slave labor, so the extra “input” work was “free.” Traditional home and community gardens around the world followed the “law of diminishing returns” (80/20 principle) and people stopped doing extra work after that extra work no longer made sense! In most horticultural societies people grow most of their own food on a few hours of labor per week. These gardens met human needs sustainably while actually increasing biodiversity.

20% of weeding work, for example gets you 80% of the crop yield benefit, but completely weed free “clean” fields were conspicuous consumption that showed a land owner was so wealthy he could put his slaves to work doing useless aesthetic labor. This reduction in biodiversity has no benefit to humans. In fact, now we realize that because it has a huge negative impact on ecosystem health, it may even be a case of where it goes beyond diminished returns and causes “negative returns.”

But the basic aesthetic of this system is the “dominance of nature,” utterly destroying an ecosystem and converting it to exclusive human use. The main benefit is that it allows farming and farm land to be centralized under hierarchical control so the yields of a worker can be distributed upwards to a ruling elite. This is no secret, it’s a well-known corner stone of the colonial “divide and conquer” strategy, to confiscate sustainable productive family and community farm land and centralize it under a ruling elite, which then has an incentive to maintain an oppressive social hierarchy. This was done around the world in the colonial era.

But look of the slave labor approach was seen as “culturally superior” and exported around the world with colonialism, replacing highly efficient in human labor and ecologically beneficial farms, on the grounds that our “clean” looking agriculture in tidy rows was “superior.” This was used as justification to remove indigenous people off their land. Because even though many of these highly sustainable indigenous systems were documented to be many times more productive than dramatically unsustainable European systems of the time, the indigenous farms were claimed to be “undeveloped.” Thus, colonizers spread across America, claiming “undeveloped land” and destroying highly diverse, sustainable and highly productive agroecologies with low-production, unsustainable deserts. Healthy native landscapes were replaced by the already colonized models of Europe.

Later, the same aesthetic judgement was used to confiscate land from African American farmers. After being freed from slavery, many black families were given access to land to farm. Others acquired land in other places around the country. Period reports from white policy makers were quite clear that the black families had used the land to set up highly efficient food forest systems that met their needs on a few hours of labor, which was seen as unacceptable because it did not utilize black labor to produce an excess for white society. So the land was confiscated and given to white land owners to force the black farmers to farm in the colonial manor at low or no wages.

The rise of “green revolution” techniques using fossil fuels and plastics allowed a whole new level of centralization, and many statist colonial theorists like Henry Kissinger well-recognized the divide and conquer potential. Armies of “agriculture” students were sent as apostles for the new methods around the globe, selling the new techniques to dictators and warlords. Indigenous peoples were pushed to even more marginal land with thin soils, and the rich soils and ecologies their families had created over generations of investment were burned off to demonstrate the “high yield” potential of the “superior” western techniques. Meanwhile, the poor productivity of indigenous farms on their new desert landscapes were used to show how “poor” indigenous productivity was, and to justify Westernization as “defeating hunger!”

Meanwhile old growth food forests burn, people grow fat while malnourished, ocean dead zones grow, and a mass extinction continues on.

And the same is true in the developed world, where the same agribusinesses, created as tools of colonial warfare, are exploiting people’s desires for self-sufficiency and connection with nature, to sell their corporate products of oil, plastic and concrete, and an HGTV aesthetic of clean tidy gardens that leaves no room for nature. Nature must be dominated with their handy and affordable products! People’s good intentions are used to make money for the wealthy at the expense of their own health and nature, and the idea of white, western supremacy is reinforced relative to the “dirty, uncivilized” look of traditional societies around the world who live in cooperation with nature.

When we begin to embrace working with nature instead of against it, we’re unwriting one of the most basic ways we’ve been indoctrinated into the mindset of “modern” Western supremacy and superiority, as well as the idea of dominating nature, which has been used to perpetuate some very violent and destructive systems.

So, anyway food forest gardens are way better than HGTV style veggie beds, amiright?"

FB Hugels in practice

15.8.20

Сушене на ябълки

Изхранването на козите през сезоните


"Основната храна на козите през пролетта, лятото и есента е пашата. Колкото е по-продължителна, толкова отглеждането на козите е по-икономично. Зелените треви на пасищата и ливадите са пълноценни и незаменими храни. Те са богати с лесносмилаеми белтъчни и минерални вещества, захари и витамини Ако естествената паша не е достатъчна, засяват се площи с люцерна, детелина, еспарзета или тревни смески, за да се осигурят животните с качествен зелен фураж.

При оборно отглеждане на кози /поради липса на паша/ дневно се осигурява по 7-8 кг окосена зелена трева /окосена от предното денонощие/. Допълнителна зелена храна е кръмното зеле, листата от зеле, кръмното и захарното цвекло, морковите, листата от салатата и целина и др., но те трябва да се дават пресни и не бива да са загнили или плесенясали. През зимния период зелената храна може да се замести с кръмно цвекло, тикви, картофи и др.


По време на паша козите се подхранват с концентриран фураж, количеството на който зависи от физиологичното състояние на козите /подрастващи, майки, дойни/ и от състоянието на пашата. Подходящи фуражи за козите през зимата са листниковите и сушените листа. Листниковият фураж /листниците/, получен от клоните на акацията, леската, върбата, бряста, липата, дъба ясена, крушата, тополата и др. е много важен и икономически груб фураж за козите. Приготвеният през юни и юли листников фураж е с най-висока хранителна стойност. Той се изсушава на сянка и ако се съхранява добре и не се навлажнява, той се приема с апетит от животните. Дневно може да се дава на една коза около 2 кг.


Като груб фураж се използват и изсушените листа от дървета, които са дори по-хранителни от листниковия фураж /листниците/. Установено е, че събраните и изсушени през септември дъбови листа по своята хранителност се доближава до ливадното сено, но за разлика от него съдържа повече танин.


На козите може да се дава за консумация друг груб фураж – царевичакът. Листата и по-нежните му части се приемат добре от козите, но когато е прибран на време и съхранен правилно. Царевичакът се нарязва на ситно /2-3 см/, попарва се с вряла вода подсолена и се смесва с трици или ярма. Друг източник на груб фураж са и отронените слънчогледови пити. По своята хранителност се доближават до ливадното сено и може да заменят близо 25 % от грубия фураж в дневната дажба на животните. За един нормален зимен сезон е необходим груб фураж за една коза майка е 320-330 кг, за козичка – 200 кг и за пръчле – 300 кг.


Храненето на козите не се отличава съществено от това на овцете, поради общите биологични особености на животните, това че те се отнасят към едно общо подсемейство. Козите имат възможност да преработват малко по-висок процент от целулозата -64%, съдържаща се в грубите фуражи, и от там да оползотворяват повече видове растения.


Храненето на козите майки преминава през същите периоди на развитие, както и овцете- първи и втори период на бременност, бозаен и доен период и период преди заплождане. През първият период на бременността в зависимост от времето и при благоприятна есен животните са на паша, но може да се добавя 200-300 г концентриран фураж в зависимост от качеството на пашата. През втория период на бременността нуждата на козите от енергия нараства и трябва да се спре и доенето на козите. Включват се фуражи с висока енергийна стойност-концентрираният фураж достига 300-400 г дневно, висококачествено сено 1-1,5 кг, листниковият фураж – 1 кг. От сочните фуражи може се дават картофи или цвекло-1 кг. В края на бременността сочните фуражи се изключват от дажбата, поне 10 дни преди раждането. Може да се дава минимално количество варено ленено семе, което улеснява раждането.


След яренето по време на лактацията рязко се увеличават нуждите от хранителни вещества, богати с протеини. В зависимост от дневната млечност -1,2,3 л и повече, се добавят различни видове фуражи. Така например при 1 л дневна млечност може да се дава: - 200-300 г. концентрират /пшеничен-трици, царевична или ечемична ярма/. При 2 л дневна млечност: - до 500г концентриран фураж. При 3-4 л концентрираният фураж може да достигне 600-700 г, а при 5 л – 1 кг. При 5 л и повече е добре към концентрата да се добави и до 200 г слънчогледов шорт. Примерна дажба при 4 л млечност включва следните съставки: - ливадно сено - 2 кг, - листников фураж - 1 кг, - цвекло или силаж - 2 кг, - пшенични трици - 0,3 кг, - ечемик /овес/ - 0,3 кг, - сол /каменна/ - на воля, - креда - 0,01 кг.


През лятото зелените треви за козите с млечност 4 л достигат 5 кг, като се добави 2 кг зелена люцерна. Концентрираният фураж е 1-1,1 кг, като се добавя и 250 г слънчогледов шорт. През време на заплождането и преди него, освен пашата се добавя от 300-500 г дневно концентрат или смеска. Храненето на новородените ярета е, че те трябва да забозаят коластра и този период е кратък 4-5 дни, а и след това основната храна е майчиното мляко. Това продължава около три седмици. След 15 ден ярета започват да се приучват да приемат сухи храни- концентриран фураж /стартерна смеска, пресято овесено брашно, трици и др./ и нежно люцерново и детелиново сено. Картофите, ечемичната или царевичната ярма се дава след 40-50 –ят ден. Вода за пиене се дава след втората седмица. Тя трябва да бъде чиста и затоплена за до 36-38 гр.С., кота се сменя няколко пъти през деня. До отбиването на яретата за разплод -2,5-3- месечна възраст, концентрираният фураж се увеличава до 300-400 г. Ярета се отбиват постепенно както агнетата към 10-12 ден. Отбитите ярета постепенно се приучават към пасищно отглеждане /разгледано при отглеждането на агнетата/.


Младите животни, достигнали жива маса 20-25 кг или 30 кг, имат веме по-големи изисквания към фуражите, когато концентратът е 250-400 г, сеното -0,8-1,3 кг, зелената паша – 2,5-3,5 кг дневно. Пръчовете трябва да бъдат в добро телесно състояние, не зависимо от това дали периодът е неслучен или случен. Лошото гледане на пръчовете трудно може да се възстановят за 20-30 дни преди размножителният период. За това не бива да се допуска отслабване през зимните и зимно-пролетните месеци. Зимната дажба е комбинация от сено, сочни и комбинирани фуражи. Сеното може да се дава до 1,2-1,7 кг, сочните фуражи /силажът или различните кореноплоди/- до 2-2,5 кг, а концентратът до 550-650 г дневно. През лятото зелените фуражи достигат дневно 5-6 кг, като допълнително се дава до 0,5-0,6 кг концентрирана смеска."

Хранене на дойна коза




14.8.20

Да си изсушим ябълки за зимата

Крастата по овцете и козите само чака да застудее

Бум на краста е овцефермите

Има спасение от крастата при овцете

Tаван на бройката на кози/овце, кокошки и пр. в личните стопанства и нови изисквания за фермите

!!! Отглеждане на кози


1

Освен развъждането и храненето голямо влияние за увеличаване на продуктивността оказва правилното отглеждане на козите.

Козите пасат от ранна пролет до късна есен. Те най-добре оползотворяват крайпътните площи, градинската трева и плевелните растения край селищата и жилищните площи. Подходящи за козите са естествените пасища по склоновете и високите полета с различен тревен и храстовиден състав.
Козите използват добре всички видове пасища, но за тях са опасни влажните и заблатените площи. Там те бързо се заразяват от различни глисти паразити, отслабват и бързо умират. Най-добри за тях са сухите участъци, обрасли с храсти. На пасище с добър тревостой козата може дневно да изпасе до 7-8 кг зелена трева, хранителната стойност на която да осигурява дневна млечност от 2-2.5 л. При по-висока дневна млечност е необходимо да се подхрани допълнително с концентриран фураж, кухненски отпадъци, остатък от хляб и др. по норми, съответстващи на живото тегло и млекодобива. Подхранването на козите трябва да се прави сутрин преди изкарването и вечер след завръщането от паша.

Козата не трябва да се пои в локви, блата или бентове със застояла вода. Такава вода е източник на заразяване от глисти и други болести. Уморени, козите не трябва да се пускат да пият вода.
През пасищния период на козите ежедневно трябва да се дава по 8-10 г сол. Най-добре е да им се оставя в помещението за нощуване каменна сол, която козите лижат на воля.

Подготовката на козите за зимата започва още от есента. Важно условие за правилното презимуване е навременното укрепване на здравословното състояние на животните. Това налага болните кози своевременно да се лекуват, а остарелите и негодни за разплод животни да се бракуват.

Козите са чувствителни към студа. По-охранените животни го понасят по-лесно, те преболедуват по-бързо и лесно се възстановяват.

От пасищно отглеждане на кози към оборен режим и сухи фуражи трябва да се премине постепенно, като се започне с намаляване времето на пашата. Едновременно с това сутрин и вечер започва подхранването с доброкачествено сено и листници. Преходът от пасищно към оборно хранене на козите се облекчава и от редовното (три пъти дневно) поене на животните с чиста вода.

Чрез зимната паша се укрепва организмът на козите, икономисва се значително количество фураж и се осигурява получаването на здрави, добре развити млади животни. Козите обаче не бива да се изкарват на паша при поледица, големи мъгли, дъждовно и ветровито време.

През зимата козите се отглеждат предимно в двора около козарника. Вкарването на животните в помещението трябва да става само по време на снеговалеж, при силен студ и вятър.

През зимата на козите може да се препоръча следният дневен режим: Сутрин в 7-8 часа – хранене с по-нискокачествен груб фураж. Когато животните изядат този фураж, залага им се концентриран фураж или доброкачествено сено. След това им се дава почивка за преживяне. В 11 часа се залага отново груб фураж (царевичак или листници). В 13 часа на козите се дава вода, а след това те получават сено или сочен фураж (цвекло, резанки, силаж и др.). В 16 часа получават концентриран фураж, после за през нощта им се залага царевичак, листник или слама от пролетни култури.

Преходът от оборно към пасищно отглеждане на кози също трябва да става постепенно, а не рязко. Младата трева е много водниста и съдържа малко сухи вещества, действа слабително и козите може да получат разстройство. При изкарване на паша през ранна пролет козите трябва да се подхранват с по 400-500 г концентриран фураж. Освен това за през нощта на животните се залага и доброкачествено сено. При поява на разстройство на козите се дават листници по възможност от дъбова шума.

При нашите климатични условия обикновено козите прекарват в козарника 5-6 месеца от годината.
Помещенията за отглеждане на козите трябва да бъдат достатъчно широки, светли, удобни и хигиенични. Постройките се правят с четири стени, врата, прозорец, с измазан таван, така че през зимата вътре да е топло, а през лятото – прохладно.

Пред помещенията за отглеждане на кози трябва да се правят дворчета, като на коза се осигури най-малко 4-5 м2 площ. Оградите трябва да бъдат високи и плътни.

Козите трябва да се поддържат винаги чисти. Преди сутрешното доене на козите тялото трябва да се изчисти с твърда четка. Кожата се изчиства от потта, праха и нечистотиите.През лятото при топло време козите се изкъпват с топла вода и сапун. Особено важно при отглеждането на козите е и редовното обрязване на копитата. Обикновено в края на май козите се стрижат с ножици, с които се стрижат и овцете. Стрижбата трябва да се провежда в устойчиво топло време, за да се избегне простудяването на животното.

Млечността на козите в значителна степен зависи от редовното и правилно доене и от полаганите системни грижи за виметата. Правилното хранене, съчетано с лошо доене, не дава добри резултати, защото млекообразуването във вимето на козата е свързано не само с храненето, но и с доенето. То често води до повреждане на вимето. Ако доброто хранене на козата се съчетава с правилно доене, получават се отлични резултати, животните не затлъстяват, а засилената функционална дейност на вимето под влияние на масажирането и правилното доене превръща по-голям процент от хранителните вещества в мляко.
източник:agro-consultant

posted from Bloggeroid

!! Отглеждане на кози – 10 съвета за всяка козеферма


В затворено пространство или с ограда

Отглеждането на закрито е лесно: просто дръжте животните сухи и те ще са доволни. Тристенна постройка е подходяща за мек климат. Хубаво е да имате малко помещение, в което да можете да отдели болните или контузени животни или тези, които раждат.

Подът може да бъде постлан с тънък слой от вълна например или сено. Тъй като сеното е основната храна на козите, можете да слагате отпадъчната храна като поставка за пода. Пазете пода чист и сух, разпростирайки нови слоеве отгоре и премахвайки ненужното.

Гледането на открито пространство с ограда е малко по-сложно. Козите имат нужда от много силна ограда, която не могат да прескочат и да избягат. Ако има дори и най-малка дупка, те ще намерят начин да избягат. Животните използват устните си, за да разучават обстановката, така че ако някъде оградата е разхлабена, те ще я отворят чрез устата си и ще избягат. Козите освен това дъвче почти всичко – дървета, тел и т.н. Могат и да скачат, и да се катерят.

В едно изречение тревата винаги е по-зелена от другата страна на оградата – където вашите кози искат да бъдат. Направете оградите силни и сигурни, така че козите да не могат да се справят с тях. Вашето съоръжение трябва да бъде без дупки и слабости. Проверявайте го често и поправяйте незабавно.
posted from Bloggeroid

!! Отглеждане на кози и грижите за тях

https://www.bgfermer.bg/Article/8816697
Как да определите бременна ли е козата?
Стопанин без опит трудно би се справил. На пръв поглед изглежда, че няма видими промени. Козата продължава да дава мляко и се държи, както обикновено. Всъщност има няколко начина да разпознаете дали козата е бременна, или не.
Първият е стар начин за определяне на бременността при козите. Няколко дни след чифтосването на козата с пръча капнете няколко капки мляко в чаша с вода. Ако потънат на дъното, тогава животното е бременно. Но когато капките се разтворят във водата, оцветявайки я в бяло, животното е незаплодено.
Разбира се, този метод не дава 100% гаранция. Затова може да опитате втори. Три седмици след чифтосването съберете козата отново с мъжкия. И ако не проявява активност, тогава се гответе за появата на ярета.
Третият вариант за определяне, дали е бременна козата, е по количеството мляко. Обикновено през периода на разгоненост добивът на мляко забележимо намалява. Ако известно време след чифтосването козата започне да дава много мляко, това показва, че е бременна.
В по-късните етапи е възможно да се разпознае бременността и по външния й вид. Хълбоците й стават гладки и заоблени, а вимето и гениталиите набъбват.
Възможно е по-точно да се определи бременността на козата с помощта на ултразвук. Но това се прави в професионалните козеферми. Терминът не играе роля тук, оборудването ще покаже точно бременността дори в ранен етап.

Отглеждане на кози - помещение и д-р.

Отглеждане на кози - 5 основни правила

11.8.20

Рецепти с елда (може да се изключи месото)

Какво трябва да знаем за тенджера под налягане

https://www.mila.bg/article/5483551

...
Ориентировъчно време за приготвяне на продукти в тенджера под налягане:

стар фасул: 20-25 мин

зелен фасул: 20-25 мин

леща: 15-20 мин

грах: 12-15 мин

ориз: 7-9 мин

картофи: 8-10 мин

карфиол: 8-12 мин

пилешко месо: 20 мин

свинско месо: 35-45 мин

телешко месо: 40-45 мин

говеждо месо: 45-50 мин

риба: 4-7 мин

зеленчукова супа: 4-6 мин

картофена супа: 6-8 мин

царевица на кочан: 5-6 мин

posted from Bloggeroid

Подобряване на кухнята с тенджера под налягане

10.8.20

Вискоза - най-естествената синтетика

https://lasiniora.com/2019/01/06/proizvodstvo-na-plat-ot-viskoza/

Вискоза - най-естествената синтетика
"Вискозата е естествена материя, добиваща се по химичен начин. Произвеждаща се на базата на целулоза (дървесина), но с допълнителна обработка. Стърготините от бамбукови дървета се смесват до получаване на гъста течност, наречена целулоза ксантан. След продължително варене и сушене, се получава тънкото влакно вискоза.
Добита от дървените стърготини, които сами по себе си са с растителен произход, трябва да отбележим, че вискозата може да бъде наречена най-естествената синтетика."



ВИСКОЗА – синтетика приличаща на естествено влакно,

http://fashionchoice-bg.blogspot.com/2016/04/normal-0-21-false-false-false-bg-x-none.html?m=1 


Други видове вискоза: тенсел, модал, ацетат, купра
       Тенсел (лиосел): Вискозата се получава на основата на дървото евкалипт. По характеристики този вид вискоза се доближава до характеристиките на памука: мек и приятен на допир, абсорбира влагата, притежава голяма степен на здравина. Използва се за шиене на белъо, дрехи и текстилни изделия за дома.
     Модал: той представлява 100% целулоза. По състав тази тъкан много прилича на памука, но има много общи признаци с полиестер и еластан. Различава се от останалите материи по хигроскопичност, както и с повишена устойчивост при износване, дълготрайност.
   Ацетат: За производството на тази материя се използват целулозни отпадъци. Плата от тази тъкан е с лек блясък и изглежда, като коприна. Обикновено се използва, като основа при различните комбинации от материи
     Cupra: Най-скъпата и качествен вид вискоза. В нейният състав не влизат изкуствени влакна. Основната тъкан в нейният състав е памука, който е разтворен в смеси от медната сол и амоняка. Притежава отлични свойства на терморегулация и пропускливост. Купра активно се използва в шиенето на официални дамски рокли.