https://www.facebook.com/groups/301115728554447/permalink/395919505740735/?sfnsn=mo&ref=share
Един текст от миналата година, свързан с отношението към почва и градината, като отношение към цялата природа... (снимките на градината са от днес)
Голямата порта за автомобили и каруци на горна "Въдворена" е с телена мрежа, и от улицата доста добре се вижда градината. Вече на няколко пъти се случва, като ходя до магазина, и хората седнали на масите отпред, да се посръгват и да си говорят "пък на тия хора в градината им всичко е зелено, доматите, боба, изобщо всичко, при нас изсъхват, а тия хора казват, че не пръскат" Аз бих добавил, всичко е зелено, даже чак тревите, пу-пу, да не ни е уроки (само на две от най-често използваните пътеки в двете градини така сме отъпкали, че те стоят полуголи със спечената и смачканата си от ходилата ни земя) :D . Друг път пак минавам през магазина, една дружка ми вика, "Захаре, кажи сега каква е тайната на доматите, много добре изглеждат у вас?" Аз отговарям "къпя ги като, императрици, като фараонки, като Клеопатра с прясно, несварено мляко с йод", дружката се смее и не вярва. Не всичко, разбира се, е перфектно. До сега тази година съм изкоренил около 40 доматени растения, хвана ги вирус, който не се лекува и много бързо заразява и други растения, ако не се оскубе навреме. Има си и алтернария и мана (вид гъбични заболявания), доста плодове на доматите имат и слънчев пригор (срещу него не помага нищо друго освен засенчваща мрежа), тая година, слава богу, за сега почти няма миризливки да ги папат. Учудвам се, че хора, които гледат градини от 20-30-40, а някои и от повече години, не им се получава и си оскубват доматите в средата на юли. Бързо сменям, обаче, учудването с размишление, нали за тая работа имам кетап университетски, почти доктор по философия, и почвам да търся фактори и причини. Факторите и причините са много, цяла плетеница са. Но всичките, струва ми се могат да се сведат до една - липса на достатъчно активно, самостоятелно мислене и продължаващо самообразоване и, съответно - прилагането им в действия.
Градината може би е най-натовареното и най-непосредствено обременено място на среща между погрешно схващаните за фундаментално различаващи се природа на човека и самата природа. Градината, всъщност, всяка една градина, може да ни послужи за микро илюстрация на отношението на човека към природата, на базата, на която илюстрация, при определени условия, могат да се разгръщат размишления относно това ни отношение на макроравнище. Ако в градината ни има свръхконтрол от наша страна, и в тая градина виреят само и изключително растения и животинки, които смятаме, че са ни полезни, само и единствено растения, които ние отглеждаме за храна, и само насекоми, които не вредят на тия растения - това говори за едно монополистко, свръх-утилитарно и прагматистко отношение не само към градината, но и към природата изобщо. Всичко, което ни пречи бива изкоренявано, пръскано с хербициди, пестициди, инсектициди, фунгициди и прочее. Примерно пръскате срещу едно насекомо, да речем листни въшки, и пръскате с най-силния, неселективен, (тоест не подбира насекомите на които действа), дълго устояващ в околната среда (примерно с карантен срок 7 дни) инсектицид, който причинява масово клане при всички други насекоми, които се изпречат на пътя му или се докоснат до него по време на карантния му срок. Същото е и с неселективните, силни фунгициди. Пръскате за някаква си мана, измират всякакви други гъбички, а огромна част от тях са безкрайно полезни за градината и природата изобщо. Например микоризните гъбички, които не само, че се хранят с патогенни гъбички, но разпространяват хранителни вещества, че дори и вода до всички растения, около които те самите растат. От една страна гъбичките биват избивани от тежко-химичен фунгицид, от друга страна, ако градината ви е гола, тоест не оставяте грам тревичка или не мулчирате с органична материя (сено, дървени стърготини, талаш, оплевени треви и прочее), дори и някакви гъбички да са оцелели, условията за техния живот са унищожени, най-малкото защото те искат влага, и прикритие от пряка слънчева светлина.
Ако градината ви е супер спретната и чиста от "плевели" и изобщо разни треви и растения, които не са ви нужни, а често и такива, които изобщо не познаваме (една огромна част от "плевелите", първо са ядливи, второ, имат лечебни свойства), ако в градината ви от гола земя стърчат само ядливите растения, които вие сте посели или посадили и познавате като такива, каквито и да са тия растения, те виреят в пустиня и това не е метафора. Постоянно оголваната земя, година, след година, след година, между доматите ви, между пипера ви, между цветята ви дори, оставяна почти през цялата година без никакво покритие, е началото на тъй наречената десертификация (опустиняване, превръщане в пустиня). Голата земя ерозира от слънцето, от дъжда, изпаренията от нея са безкрайно по-високи, отделя се много въглероден диоксид, дето няма наоколо достатъчно зеленина да го поеме и преработи, самата гола земя и нейната почва се втвърдява, поема все по-трудно вода, градината ви се наводнява, защото водата не може да попие, около 90 процента от оная, която попие в нарушената структура на почвата, се изпарява за няколко дни, а когато се случи да падне хубав дъжд и средната дневна температура е висока, патогенните гъбички като маната и алтернарията, само това чакат и моментално се образуват върху първото растение, което срещнат над нея - доматите ви, пипера, картофите и прочее, защото за тях това са перфектни жизнени условия, и няма нищо, което да им пречи, тяхната фунги рода, дето се храни с тях е мъртва, изпаренията от оголената земя са десетки пъти по големи и прочее и прочее. Мъртви са и много, много и всякакви други организми, нарушени и стопирани са милиарди процеси, които инак се случват от само себе си. Ако ми позволите да бъда леко радикален, ще кажа "мъртва е самата ви градина, живее като наркозависим, на тежки химически препрати и право под жаркото-жаркото, немилостиво слънце, и като всеки наркозависим, след всяка следваща доза, всяка следваща година става все по-зле, иска повече и все по-голяма доза от химическите вещества и прочее..."
Друга е ситуацията, разбира се, и друга е действителността в природосъобразните, устойчиви градини, пермакултурни, или еко градини...
(следва продължение...)"
"
Един текст от миналата година, свързан с отношението към почва и градината, като отношение към цялата природа... (снимките на градината са от днес)
Голямата порта за автомобили и каруци на горна "Въдворена" е с телена мрежа, и от улицата доста добре се вижда градината. Вече на няколко пъти се случва, като ходя до магазина, и хората седнали на масите отпред, да се посръгват и да си говорят "пък на тия хора в градината им всичко е зелено, доматите, боба, изобщо всичко, при нас изсъхват, а тия хора казват, че не пръскат" Аз бих добавил, всичко е зелено, даже чак тревите, пу-пу, да не ни е уроки (само на две от най-често използваните пътеки в двете градини така сме отъпкали, че те стоят полуголи със спечената и смачканата си от ходилата ни земя) :D . Друг път пак минавам през магазина, една дружка ми вика, "Захаре, кажи сега каква е тайната на доматите, много добре изглеждат у вас?" Аз отговарям "къпя ги като, императрици, като фараонки, като Клеопатра с прясно, несварено мляко с йод", дружката се смее и не вярва. Не всичко, разбира се, е перфектно. До сега тази година съм изкоренил около 40 доматени растения, хвана ги вирус, който не се лекува и много бързо заразява и други растения, ако не се оскубе навреме. Има си и алтернария и мана (вид гъбични заболявания), доста плодове на доматите имат и слънчев пригор (срещу него не помага нищо друго освен засенчваща мрежа), тая година, слава богу, за сега почти няма миризливки да ги папат. Учудвам се, че хора, които гледат градини от 20-30-40, а някои и от повече години, не им се получава и си оскубват доматите в средата на юли. Бързо сменям, обаче, учудването с размишление, нали за тая работа имам кетап университетски, почти доктор по философия, и почвам да търся фактори и причини. Факторите и причините са много, цяла плетеница са. Но всичките, струва ми се могат да се сведат до една - липса на достатъчно активно, самостоятелно мислене и продължаващо самообразоване и, съответно - прилагането им в действия.
Градината може би е най-натовареното и най-непосредствено обременено място на среща между погрешно схващаните за фундаментално различаващи се природа на човека и самата природа. Градината, всъщност, всяка една градина, може да ни послужи за микро илюстрация на отношението на човека към природата, на базата, на която илюстрация, при определени условия, могат да се разгръщат размишления относно това ни отношение на макроравнище. Ако в градината ни има свръхконтрол от наша страна, и в тая градина виреят само и изключително растения и животинки, които смятаме, че са ни полезни, само и единствено растения, които ние отглеждаме за храна, и само насекоми, които не вредят на тия растения - това говори за едно монополистко, свръх-утилитарно и прагматистко отношение не само към градината, но и към природата изобщо. Всичко, което ни пречи бива изкоренявано, пръскано с хербициди, пестициди, инсектициди, фунгициди и прочее. Примерно пръскате срещу едно насекомо, да речем листни въшки, и пръскате с най-силния, неселективен, (тоест не подбира насекомите на които действа), дълго устояващ в околната среда (примерно с карантен срок 7 дни) инсектицид, който причинява масово клане при всички други насекоми, които се изпречат на пътя му или се докоснат до него по време на карантния му срок. Същото е и с неселективните, силни фунгициди. Пръскате за някаква си мана, измират всякакви други гъбички, а огромна част от тях са безкрайно полезни за градината и природата изобщо. Например микоризните гъбички, които не само, че се хранят с патогенни гъбички, но разпространяват хранителни вещества, че дори и вода до всички растения, около които те самите растат. От една страна гъбичките биват избивани от тежко-химичен фунгицид, от друга страна, ако градината ви е гола, тоест не оставяте грам тревичка или не мулчирате с органична материя (сено, дървени стърготини, талаш, оплевени треви и прочее), дори и някакви гъбички да са оцелели, условията за техния живот са унищожени, най-малкото защото те искат влага, и прикритие от пряка слънчева светлина.
Ако градината ви е супер спретната и чиста от "плевели" и изобщо разни треви и растения, които не са ви нужни, а често и такива, които изобщо не познаваме (една огромна част от "плевелите", първо са ядливи, второ, имат лечебни свойства), ако в градината ви от гола земя стърчат само ядливите растения, които вие сте посели или посадили и познавате като такива, каквито и да са тия растения, те виреят в пустиня и това не е метафора. Постоянно оголваната земя, година, след година, след година, между доматите ви, между пипера ви, между цветята ви дори, оставяна почти през цялата година без никакво покритие, е началото на тъй наречената десертификация (опустиняване, превръщане в пустиня). Голата земя ерозира от слънцето, от дъжда, изпаренията от нея са безкрайно по-високи, отделя се много въглероден диоксид, дето няма наоколо достатъчно зеленина да го поеме и преработи, самата гола земя и нейната почва се втвърдява, поема все по-трудно вода, градината ви се наводнява, защото водата не може да попие, около 90 процента от оная, която попие в нарушената структура на почвата, се изпарява за няколко дни, а когато се случи да падне хубав дъжд и средната дневна температура е висока, патогенните гъбички като маната и алтернарията, само това чакат и моментално се образуват върху първото растение, което срещнат над нея - доматите ви, пипера, картофите и прочее, защото за тях това са перфектни жизнени условия, и няма нищо, което да им пречи, тяхната фунги рода, дето се храни с тях е мъртва, изпаренията от оголената земя са десетки пъти по големи и прочее и прочее. Мъртви са и много, много и всякакви други организми, нарушени и стопирани са милиарди процеси, които инак се случват от само себе си. Ако ми позволите да бъда леко радикален, ще кажа "мъртва е самата ви градина, живее като наркозависим, на тежки химически препрати и право под жаркото-жаркото, немилостиво слънце, и като всеки наркозависим, след всяка следваща доза, всяка следваща година става все по-зле, иска повече и все по-голяма доза от химическите вещества и прочее..."
Друга е ситуацията, разбира се, и друга е действителността в природосъобразните, устойчиви градини, пермакултурни, или еко градини...
(следва продължение...)"
"
No comments:
Post a Comment